Фокус група в София: експерти обсъдиха профила на дигитално устойчивия учител

На 19 юни 2026 г. в София Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ проведе фокус група с 12 експерти по проекта DigiSET. Целта беше да бъдат потвърдени и задълбочени изводите от националния доклад и проучването сред учители.
В нея участваха преподаватели и изследователи от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ресурсни учители с дългогодишен опит в приобщаващото образование, обучители от организации за продължаваща квалификация, експерт по управление на образованието и представител на учителския синдикат. Дискусията беше организирана около четири теми: необходимите компетентности на съвременния учител, приложимостта на концепцията за „дигитално устойчив европейски учител“ в България, нужните ресурси и подкрепа, както и препоръките за прилагане на резултатите от проекта.
Участниците постигнаха ясно съгласие, че дигиталната грамотност и уменията за работа с изкуствен интелект са сред най-неотложните нужди, но не по-малко важни са критичното мислене, комуникацията, емпатията и ученето през целия живот. Колегите, работещи с ученици със специални образователни потребности, подчертаха, че уменията за приобщаващо образование са неделима част от профила на дигитално устойчивия учител, а не отделна специализация.
Концепцията за „дигитално устойчив европейски учител“ беше приета като актуална и необходима за България – като осъзнато, етично и педагогически обосновано използване на технологиите, а не просто владеене на инструменти. Експертите предупредиха, че терминът може да звучи абстрактно и трябва да бъде „преведен“ в конкретни примери от практиката.
По отношение на ресурсите се откроиха три теми: нуждата от практически насочени материали на български език и работещи модели вместо теоретични наръчници; необходимостта от адаптирани материали за ученици с обучителни затруднения; и констатацията, че проблемът често не е в липсата на ресурси, а в тяхното разпокъсано използване. Административната тежест отнема времето, необходимо на учителите за съвместна работа и споделяне. Вместо еднократни обучения са нужни дългосрочни програми с последващо наставничество.
Дискусията потвърди трите основни извода от националното проучване: дигитализацията и устойчивото развитие все още се развиват паралелно; изкуственият интелект се използва масово от учителите, но без системна подготовка – особено по отношение на критичната оценка, етиката и защитата на данните; а учителите по-често използват готови ресурси, отколкото създават свои, поради натовареност, липса на стимули и на утвърдени платформи за споделяне.
Препоръките за прилагане на резултатите от DigiSET обхващат три нива: на национално ниво – включване на компетентностите в държавните стандарти и в нормативната рамка за квалификация; на институционално ниво – адаптиране на програмите, подкрепа за „дигитални лидери“ в училищата и намаляване на административната тежест; на индивидуално ниво – стимули за учене, участие в професионални общности и насърчаване на създаването и споделянето на ресурси. Като основни рискове бяха посочени „умората от реформи“ и разминаването между политиките и реалната класна стая.
Участниците обобщиха дискусията в пет послания: дигитализацията не е самоцел – в центъра на промяната трябва да стои учителят, а не технологията; критичното мислене и етичната отговорност са основа в ерата на генеративния изкуствен интелект; практическото приложение има приоритет пред теоретичните модели; дигиталните компетентности и приобщаващото образование са взаимно свързани; а устойчивостта на резултатите изисква активно сътрудничество между всички заинтересовани страни.
Фокус групи се провеждат във всички партньорски държави до 10 юли 2026 г. Техните резултати, заедно с националните доклади и проучването сред учители, ще бъдат използвани при разработването на Рамката на учебните резултати и на обучителната програма на Академията DigiSET.
Повече информация:
Проектът DigiSET (№ 101249272) е съфинансиран от Европейския съюз по програма „Еразъм+“. Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на EACEA. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.





Коментари