Образованието в бюджет 2026

Парите за образование от век и половина са приоритет и

обединяващото ядро на партии и политици в кръговрата между популизъм

и реалност.

Разбира се, в годините това е било като махалото на часовника, с

приливи и отливи, но с обединяващия център за важността на

образованието към всички партии, политици и държавници.

И ако през последните години сме виждали финансови турбуленции

по отношение на движението на тези средства, то тази година виждаме

нещо много категорично и трагично. Вземат се пари от образованието,

защото децата и учениците не са прекият електорат на управляващите

народни избраници, а докато станат такъв: „Я камилата, я камиларя…“

Бюджетен проблем безспорно има, но българското образование

никога не е било причина за бюджетния дисбаланс.

Отношението на управляващите към българското образование тази

година е лицемерно, полярно на предизборните обети, но премахването на

чл. 281 от ЗПУО, с което се узаконява намаляването на парите за

образование, ние, българските учители, бихме определили като нагъл

политически акт.

Синдикат „Образование“ обръща внимание, че при анализ на

бюджетната политика през последните пет години картината е повече от

показателна. Парите за образование са нараствали, макар и бавно, до 4,8%

от БВП. България продължава да инвестира в образование под средното

равнище за Европейския съюз. Но това, което виждаме и чуваме сега от

управляващите, е крах на всичко постигнато по отношение на

финансирането.

Новоизбраните управляващи очертават нова черна тенденция

–българското образование да достигне до критичните 3,8% от БВП.

Учителските заплати не са мерило за определена държавна

длъжност. Те са индикатор за желанието на същата държава с нейните

управляващи да инвестират в бъдещето на нацията си.

Българските учители слушаха хармоничните обещания за заплати в

размер на 125% от СБРЗ за страната преди изборите. Това беше

политически обещано от Прогресивна България и, както е видно сега,

неизпълнено.

Българските учители и техните организации имат готовност и ресурс

да извоюват всяка кауза, която ги обединява, а каузата за средствата за

образование е мотивиращо обединяваща.

Как и кога вътрешното напрежение в системата на образованието ще

ескалира, ще покаже бъдещето.

За да се достигнат тези 125%, заложени в КТД, вече ще е необходимо

увеличение, съобразено с инфлацията, която само за 2026 г. е поне 20%.

Необходимо е държавата да прекрати практиката средствата за

образование да бъдат разглеждани като резерв, който може да бъде

ограничаван, пренасочван или изземван при бюджетни затруднения.

Парите за образование принадлежат на българските деца, учители,

училища и бъдещето на България.

Всяко намаляване на финансирането днес ще има многократно по-

висока обществена цена утре. Недостатъчното образование води до

бедност, социално изключване, ниска производителност, демографски

проблеми и загуба на национален потенциал.

Затова Синдикат „Образование“ настоява за дългосрочен обществен

и политически консенсус, който да гарантира устойчиво увеличение на

средствата за образование независимо от политическите промени и

бюджетните цикли.

Образованието не може да чака по-добри времена. То създава по-

добрите времена.

Нашето послание е ясно: България трябва да избере дали ще

продължи да финансира последиците от проблемите, или ще инвестира в

образованието, което може да ги предотврати.

Синдикат „Образование“ избира бъдещето. И ще продължи

категорично да отстоява правото на всяко българско дете на качествено

образование и правото на всеки работещ в системата на образованието на

достоен труд и справедливо възнаграждение.