Какво образование искаме

Дълъг е пътят на израстването. Той изисква воля,

търпение и смисъл. Това е пътят на любовта към знанието, на

личностното изграждане и на самопознанието. Всяко пътуване

започва с първата крачка, а бъдещето, което искаме, започва

днес.

Фундаментът на всяко успешно общество е

образованието. То започва в класната стая – там, където

учителят трябва да бъде искрата, която запалва факела на

знанието. Така трябва да бъде. Но реалността днес е различна.

Днес ролята на училището е принизена. Учителят е

обременен, демотивиран и често обезверен. Затрупан с

административни задължения, изправен пред нарастващи и

противоречиви обществени очаквания и недостатъчно

признание, което го превръща от вдъхновяващ будител в

послушен специалист.

Когато една професия губи своя обществен авторитет, тя

губи и привлекателността си за младите. Това вече се случва с

учителската професия в България – тревожен сигнал за

бъдещето.

Образованието не може да бъде приоритет само на думи.

Образованието трябва да се финансира с 6% от БВП.

Днес това не е така. Днес училището се използва за

обществен популизъм, който традиционно се разпалва преди

избори.

Какво не е наред с делегирания бюджет? Размерът на

средствата за образование от БВП, които без европейските пари

са около 4%.

Настоящият модел създава:

• неравенства между училищата;

• компромиси с качеството;

• подчиняване на образованието на „оцеляване“.

Бъдещият модел трябва да включва:

• финансиране на дейността „образование“, а не на „брой

ученици“;

• гарантирани базови условия за всяко училище;

• строителство на нови училища;

• ремонт на овехтялата база в много училища;

• изграждане на специализирани кабинети;

• строителство и ремонт на физкултурни салони;

• отчитане на регионалните особености.

Над 40% от учениците учат в неподходящи условия:

• липса на зали, кабинети и столови;

• двусменен режим;

• препълнени паралелки и групи, паралелно с училища с

недостиг на ученици, поради липса на интерес от родителите.

Но паралелно с това трябва да спре „олимпийското“

източване на средства от общините. Нека българските кметове

свалят бинокъла, с който гледат към училището като към

общинска касичка.

Нека кметовете спрат да използват училищната

собственост за общински нужди, от което губят учениците и

учителите!

Нека не се противопоставят на заключването на

училищните дворове, тъй като поддържането и опазването им е

за сметка на училищата.

Нека кметовете да се командироват в ЕС и погледнат как

училищните сгради са затворени, заключени и с високи огради, с

цел безопасност, но и опазване на сътвореното.

Училищния двор ще стане „сърцето на квартала“ когато кметът плати за

това с общински пари!

Крайно време е кметовете да спрат да ревнуват

директорите за делегираните бюджети и преходните остатъци и

да започнат да финансират капиталовите разходи и ремонтите.

Без мотивиран учител няма качествено образование.

Затова трябва:

• Учителската заплата трябва да бъде 150% над средната

брутна работна заплата за страната;

• Намаляване на административната тежест и

бумащината;

• Споделяне на учителските отговорности с родителите;

• Въвеждане на европейски модел на родителска

отговорност – административна и финансова;

Ако не действаме сега, утре ще имаме училища с

ученици… но без учители.

Образователните политики трябва задължително да се

формират с участието на учителите и техните синдикати. Нека

партиите спрат да „деполитизират“ учителите, защото така губи

българското образование и цялото общество. Няма по-добра

експертиза за образователни политики от тази на учителските

синдикати.

Реформите не могат да се случват без учителите.

• Всички промени да се приемат със съгласие на

синдикатите;

• Прекратяване на формалния диалог.

Образованието не е просто система. То е жива тъкан – от

учители, ученици, родители, ценности, правила и бъдеще.

Днес сме на кръстопът. Или ще продължим с либералния

натиск за образование без ясни правила и без ценности, с

формални реформи, или ще изгоним търговците от храма и ще

изградим образование, което вдъхновява, подкрепя и развива,

което изисква, възпитава и мотивира.

Образование със справедливо оценяване на

възпитанието, но и с принципни наказания за агресия,

отклонения от правилника и липса на респект към родител и

учител.

Гласът на учителя трябва да бъде чут. Не формално, а

истински. Защото само когато се сее със смисъл, се жъне

бъдеще.

Д-р Юлиян Петров