Учителят днес

Размахването на пръст от МОН към българските учители и директори, че училището ще се деполитизира и на учителите ще бъде забранено да се занимават с партийни дейности, е поредната обида към българските учители.

Защото българските учители не се занимават с политически интриги.

И то от векове!

Защото нямат време за това!

Защото българските учители, макар и да притежават най-голямата експертиза в изграждането на образователни политики, не са участници в партийни войни.

Защото българският парламент би бил много по-богат с мъдростта на учителите. Но либералното общество не иска учители. То иска анархисти, които обещават на границата на невъзможното и отвъд нея.

Някои НПО-та, които се опитват да се позиционират като национални модератори с безкрайно спорна експертиза, са част от тези либерални течения, очерняйки трудната мисия на учителя и сочейки го като единствен проблем за фиктивните и неработещи образователни политики, за невъзпитаните ученици и за лошите образователни резултати.

Учителската професия трябва да бъде с безспорен обществен рейтинг. Професия, в която влизат много млади хора, а мъжете също намират своето място в класната стая.

Но реалността е тревожна.

В България има много млади хора и хора на средна възраст с висше педагогическо образование. Проблемът е, че твърде често те не остават дълго в училище.

Младите учители и учителите в активна възраст избират образователната система най-вече заради призванието да бъдат учители, а не заради „високата“ заплата.

Това, което ги отблъсква, са трудните партньорства с институции и родители, както и бруталното професионално прегаряне.

Защото МОН се отнася бюрократично към всички предложения на учители, директори и учителски организации. Многобройните предложения на учителските синдикати за нови политики и промяна на старите, базирани на професионална експертиза, чакат с години.

А само една жалба от родител веднага сезира администрацията на МОН и РУО и вече учителят е ВИНОВЕН до доказване на противното.

Учителите и директорите често се унижават от държавни и регионални експерти, които упорито се стараят да угодят на либералното общество. А „либералите“ искат от учителите високи оценки, липса на натоварване и принизяване на авторитетите.

Една малка, но хиперактивна част от българското общество иска образование без възпитание, ценности и добродетели. Иска образование, мутирало в „социална грижа с аниматорски привкус“.

Учителската професия е професия на бъдещето. Затова училището и детската градина трябва да се превърнат в истинско „място за учители“ – място на уважение, подкрепа и професионално развитие.

Само ако променим естетиката на възпитанието, ще можем да постигнем качеството на образованието.

Но днес новината е, че огромна част от българските училища се борят вече не за млади учители, а за всички учители. И за учители-мъже.

За учителите, които са уморени, учителите, които са изхабени, учителите, които са обезверени, и учителите, които ЗПУО удобно превърна в специалисти.

Що се отнася до предложенията за отнемане на лиценза на ЧУ „Космос“ заради много неизвинени отсъствия на един ученик – това е нереално и безсмислено.

Ако МОН отнемаше лиценза на училища с повече отсъствия на ученици, то трябваше да закрие 25% от училищата в България, най-вече тези с ромско присъствие.

Д-р Юлиян Петров