Учителите в Европа и у нас

С началото на учебната година европейските учители и техните

синдикати отново повдигат въпроса за ниските възнаграждения и

хроничния недостиг на кадри. Заплатите на учителите и директорите са

най-големият разход в системата на формалното образование. Въпреки

това в много европейски държави заплащането им не отговаря на

квалификацията им. Според някои европейски организации началните

заплати на учителите са с около 40% по-ниски от тези на други

специалисти с висше образование.

През учебната 2024/2025 г. Люксембург плаща най-високи

учителски заплати в ЕС в повечето образователни степени — както в

началото, така и на върха на кариерата. Според данните на европейската

образователна мрежа Eurydice началните годишни възнаграждения там са

между 55 000 и 62 000 евро, а максималните — между 97 000 и 109 000

евро.

Нидерландия и Германия заемат следващите места, като

подреждането зависи от образователната степен и етапа на кариерата. В

края на класацията по максимални заплати са Словакия, Чехия и Унгария:

в Словакия най-високите възнаграждения са между 18 000 и 22 000 евро

годишно, а в Унгария и Чехия достигат до 27 000 евро. Най-ниски са

началните заплати в Гърция и Словакия — до 17 000 евро.

Според последните данни за учителските заплати в Европа за 2026

г. най-високи средни брутни годишни възнаграждения получават

учителите в Дания – 74 086 евро, Исландия – 73 752 евро, и Ирландия –

69 747 евро.

В долната част на европейската класация са Словакия – 22 936 евро,

Румъния – 20 805 евро, Латвия – 20 516 евро, Гърция – 18 746 евро, и

Турция – 18 669 евро.

Никак не е мъдро да сравняваме учителските заплати в България с

държавите с най-висок стандарт, но все пак е добре да знаем къде сме в

Европа. И ние пак сме на дъното на тази класация.

От 1 януари 2026 г. минималната основна брутна месечна заплата е

1 144,05 евро за учител, 1 180,01 евро за старши учител и 1 225,64 евро за

главен учител. За начален учител това прави 13 728,60 евро годишно.

Това е минималното основно възнаграждение — преди добавките за стаж,

класно ръководство, квалификационна степен, наставничество и други

дейности.

От 1 януари 2026 г. СБРЗ, за учители, по данни от МОН достига

приблизително 1 565 евро месечно, или 18 786 евро годишно.

НСИ отчита средна брутна годишна заплата за страната от 15

972,25 евро през 2025 г., което представлява средно 1 331,02 евро

месечно. Така средната заплата на педагогическите специалисти в

системата е около 110,2% от средната за страната, а тази в училищата е

около 112,0%. По последни съпоставими данни от НСИ и МОН за 2026 г.

средната учителска заплата е под 108,0%. Това остава много под

договорения в КТД и често обещавания от управляващите от

Прогресивна България ориентир от 125% от СБРЗ.

В 11 държави от ЕС на учителите са им нужни между 31 и 40

години, за да достигнат върха на кариерата си — според образователната

степен. Само в Дания и Финландия този период може да бъде до 10

години.

С напредването в кариерата обикновено растат и заплатите. Това е

важен фактор за привлекателността на професията и задържането на

кадрите. Според цитирано от Euronews изследване на ОИСР от 2025 г. по-

доброто заплащане на учителите може да допринася и за по-добри учебни

резултати.

Най-голямо увеличение между началната и максималната заплата се

очаква за учителите в Кипър, Португалия, Нидерландия и Словения.

Във Франция темата отново е актуална, след като министерството

на образованието посочва средна нетна заплата от 3 090 евро месечно за

2024 г. Тази средна стойност обхваща различни категории учители и

преподаватели, но не включва договорно наетите учители — около 8% от

персонала, които получават най- ниските възнаграждения.

Френските учители са и сред тези в пет държави от ЕС, където

заплатите не са настигнали поскъпването на живота: между учебните

2023/2024 и 2024/2025 г. те са намалели с 0,61% в реално изражение. За

последната година страните, които губят надпреварата с инфлацията, са

Румъния, Словакия, Италия и френската общност в Белгия.

За съжаление принадената стойност на българското образование

вече не се измерва спрямо качеството на образованието и резултатите на

учениците, а според неговата стойност като безплатна социална услуга.

За пореден път след избори денят е неучебен, но присъствен, което

е безкрайно трудно за организиране, при затворени заради изборите

класни стаи. Директори и учители ще бъдат в нова роля на екскурзоводи,

аниматори и охранители!

Може би е време училищните сгради да спрат да бъдат използвани

за избори или квартални седенки, защото училището е място за

образование и възпитание на учениците в него…

Предлагаме на МОН денят 26.10.2026 г. да бъде неучебен и

неприсъствен за учениците.

Предлагаме да се спре използването на училищните сгради за

изборни секции в учебно време!

По повод на липсата на яснота за бюджет 2027 Синдикат

„Образование“ започва проверка на стачната и протестна готовност при

липса на увеличение на учителските заплати и средствата за образование.