Спектърът на раформата

Синдикат „Образование“ проведе национално проучване под надслов „Образование 2026: спектърът на реформата“ с едно ясно и категорично послание: гласът на българския учител трябва да бъде в центъра на бъдещите образователни политики.

МОН започна поредица от дебати. Ние поставяме в тях позицията на учителите и конкретните стратегически предложения, които произтичат от нея.

Промените в обр

азователната система са обречени на неуспех, ако се правят без хората, които всеки ден носят отговорността за българското училище – учителите.

Затова ясно заявяваме кои са най-важните проблеми и какви краткосрочни и дългосрочни решения очаква учителската общност.

В рамките на анкетата подредихме по значимост приоритетите и най-очакваните от учителите промени.

На първо място е поставена необходимостта от реална родителска отговорност, включително финансови и административни санкции при грубо нарушаване на училищните правила от ученика.

Вторият приоритет според участниците е намаляването на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал.

Трета по значимост промяна е възможността за изключване на ученик при множество и системни нарушения. Отговорността за новата образователна институция, трябва да бъде на родителите.

Следващото силно послание на учителската общност е необходимостта от ефективна политика и работещи механизми за защита на учителя от професионално прегаряне и за изграждане на резилиънс.

Пълната забрана за използване на телефони в училище е следващият по важност приоритет, а оценката по дисциплина заема свое ясно място сред очакваните промени.

Следват:

- спазване на училищните правила чрез реални и работещи инструменти;

- промяна на политиката за специална подкрепа;

- ясен регламент и морал в общуването на учителя с институциите и родителите;

- активизиране на възпитателната роля на учителя.

Резултатите ясно показват, че водещите очаквания за реформа са свързани преди всичко с родителската отговорност, намаляването на учебното съдържание, дисциплината и защитата на учителя.

Следват и останалите ключови сигнали от системата.

Доверието към учителя е сред най-тревожните показатели. 87,5% смятат, че доверието към учителя е много ниско, а едва 4,7% го определят като отлично.

Над 90% от участниците смятат, че оценяването на педагогическия специалист единствено въз основа на документи е една от най-големите грешки на ведомството. Само 7,6% определят този подход като добър.

95,3% от респондентите заявяват, че учителят изпълнява несвойствени административни, социални, охранителни и здравни дейности, които нямат място в същността на учителската професия.

Въпреки твърденията на няколко екипа на МОН едва 1,8% от учителите усещат реално намаляване на административната тежест, докато над 95% не виждат никакво съществено намаляване на бумащината.

Най-силно изразеното единодушие, цели 98%, е за повече правомощия на учителя по отношение на дисциплината и за по-голяма отговорност на родителите.

По отношение на финансирането на образователната система учителската общност също е категорична. 97% изразяват неодобрение към намаляването на средствата от БВП за образование от 4,5% към 4% от правителството на Румен Радев за 2027 година.

63,6% заявяват, че не са готови да чакат до 2030г. за поддържането на 125% от СБРЗ, докато 25% проявяват толерантност към неизпълнението на поетия към българските учители ангажимент.

Огромна част от учителите заявяват, че промените в образованието идват неочаквано, без ясна стратегическа цел и без достатъчно планиране. Едва 4,3% са на мнение, че системата изпълнява своята стратегическа мисия.

Изключването на учители и директори от комисиите за конкурси за избор на директори на образователни институции също среща масово неодобрение. Само 2,9% приемат настоящото статукво.

В дебата за един учебник по няколко или по всички учебни предмети общо 63,1% не виждат бъдещето на образованието в ограничаването до един задължителен учебник или подкрепят още по-свободен модел без задължителни учебници.

61,4% подкрепят връщането на VIII клас в основното образование, а 24,3% са против.

Огромна част от учителите подкрепят възнаграждението на учителя методик от образователната институция, като само 11,1% са против.

51,3% от учителите смятат, че учебният предмет „Добродетели и религии“ ще изпълни своята мисия за утвърждаване на толерантност, смирение и човечност в българското училище, докато 35,2% се съмняват в това.

75,1% смятат, че забраната за квалификации извън образователната институция, заложена в закона за държавния бюджет, ще навреди на квалификационния процес и задържане на младите учители. Само 19,0% са на мнение, че тя няма да окаже влияние.

И накрая идва един от най-тревожните сигнали: 95,8% смятат, че училището губи историческата си мисия и постепенно се превръща във „фабрика за социални услуги“. Само 3,6% са убедени, че съвременното училище е съхранило своята мисия.

Анкетата очертава няколко изключително силни послания.

Учителят иска реални инструменти и правомощия за поддържане на дисциплината.

Учителят настоява за по-голяма отговорност на родителите.

Учителската общност категорично не приема намаляването на дела на средствата за образование.

Учителите отхвърлят претоварването с несвойствени функции и не разпознават в провежданите промени достатъчно ясна стратегия, последователност и дългосрочно планиране.

Най-силният общ извод от националното проучване е ясен: педагогическите специалисти очакват реформа не с повече административни дейности, формални механизми и фиктивни политики, а с повече доверие и реални правомощия за учителя, работеща дисциплина, родителска отговорност, защита на учителската професия и категорично държавно приоритизиране на образованието.

Защото успешна образователна реформа не може да бъде направена вместо учителите. Тя може да бъде направена само заедно с тях.