Приоритетите на МОН

Синдикат „Образование“ анализира приоритетите на новото Министерство на образованието.

Всички първи погледи са насочени към приоритета „Образование“ в закъснелия бюджет за 2026 г.

Парите за образование никога не са били съпоставими с европейския приоритет „образование“, въпреки че от 2017 година насам се наблюдава устойчив темп на увеличение на средствата за просвета.

Процентът от БВП е традиционен индикатор, макар че не е истинският мерител на ресурсите, с които разполагат образователните системи. Една държава може да е лидер по този показател, но да изостава драстично в реалното финансиране на един ученик.

Така например, Финландия е лидер по дял от БВП (6.4%), но в реални пари това са около 16.6 млрд. евро за 1.2 милиона ученици.

Австрия отделя по-малък дял (5.2%), но разполага с повече средства – 22.5 млрд. евро за 1.6 милиона ученици.

Германия, при същите 5.2%, инвестира колосалните 194.8 млрд. евро за 11.1 милиона ученици.

Ако фиксираме данните за България на 5.8 млрд. евро (4.8% от БВП), сравнението със съседите става още по-интересно:

България: 4.8% от БВП = 5.8 млрд. евро при около 900 хиляди ученици.

Румъния: 3.3% от БВП = 9.1 млрд. евро за 3.466 милиона ученици.

Следва да се отбележи, че 4.8% от БВП за образование в България включва и средствата от Националния план за възстановяване и развитие, което не е напълно коректно при сравненията.

В сравнителен план с някои европейски страни:

Германия – 5.2% – 194.8 млрд. €

Великобритания – 4.4% – 124.3 млрд. €

Италия – 4.1% – 82.2 млрд. €

Русия – 4.2% – 80.0 млрд. €

Испания – 4.9% – 65.9 млрд. €

Полша – 4.3% – 27.2 млрд. €

Австрия – 5.2% – 22.5 млрд. €

Турция – 3.2% – 21.2 млрд. €

Финландия – 6.4% – 16.6 млрд. €

Румъния – 3.3% – 9.1 млрд. €

Гърция – 3.4% – 6.8 млрд. €

България – 4.8% – 5.8 млрд. €

Унгария – 3.8% – 6.2 млрд. €

Словакия – 3.2% – 3.4 млрд. €

Сърбия – 3.3% – 1.6 млрд. €

Северна Македония – 3.0% – 0.37 млрд. €

Анализът само „в проценти“ е подвеждащ. Процентът показва приоритетите на една държава в рамките на нейния бюджет, но реалният мащаб (средствата в евро) е този, който осигурява модерна база, дигитализация и конкурентни заплати.

За да имаме образование на европейско ниво, не е достатъчно само да се стремим към високи проценти – необходимо е да работим за растеж на икономиката, защото 5% от малка база, винаги остава малко.

Българските средства за образование са около 4% без европейските средства, а българският БВП е нисък, което допълнително ограничава реалния ръст на финансирането за образование.

Синдикатът отправя категоричен призив към новия министър на образованието, формулиран в четири приоритета:

 - Бюджет за образование в размер на не по-малко от 5%, който да включва увеличение на заплатите в сектора с не по-малко от 10%;

- Светкавична реформа на учебния план, учебното съдържание и учебниците, осъществена съвместно с учителите и техните организации, като обемът на информацията бъде намален с не по-малко от 30%;

- Незабавно преосмисляне на либералния подход в българското образование чрез засилване на възпитателния елемент, изграждане на добродетели, спазване на правила и формиране на отговорности у учениците и родителите;

- Политики за запазване на българските учители от прекомерния стрес, включително въвеждане на втора категория труд или компенсаторни механизми, традиционни за ЕС – намаляване на седмичното натоварване след 50-годишна възраст, една година за възстановяване и квалификация при изработени четири години и други.

Това са основните линии, от които ще зависят бъдещите действия на синдиката!