top of page

Открито писмо до министъра на образованието инауката

  • преди 2 дни
  • време за четене: 4 мин.

Актуализирано: преди 23 часа


УВАЖАЕМИ ПРОФ. ВЪЛЧЕВ,


Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Ви честити

встъпването в длъжността министър на образованието и науката и сме

убедени, че заедно ще продължим успешния образователен диалог в

България.

Ние от Синдиката се обръщаме към Вас в момент, в който

българското образование се нуждае не от поредната козметична

реформа, а от ясна и смела държавна воля, последователност и

смелост за промяна. Данните на ОИСР, Европейската комисия и

националните анализи показват тревожна картина:

отслабващи базови умения,

задълбочаващи се неравенства,

недостиг на учители,

ерозия на дисциплината

и все по-голямо разминаване между училището, обществото и

нуждите на работодателите.

И това вече не е само статистика, а реалната ситуация, която

резонира във всяка класна стая.

През последните години Синдикат „Образование“ последователно

защитава една ясна позиция: качеството на българското образование не

може да бъде подобрено единствено и само чрез козметични редакции

и „меки“ административни промени. Едни от най-важните образователни

политики са фиктивни и неуспешни – политиката за подкрепа,

политиката обществен съвет и партниране с родители, политиката за

автономия на образователните институции, политиката за инспектиране

и др.

Без връщане на възпитанието, дисциплината, уважението към

правилата, авторитета на учителя и без реално облекчаване на

претоварването на учители и ученици, всяка реформа ще остане

формална и без обществен резултат.

Днес българското училище страда от прекомерна либерализация,

отстъпление от възпитателната функция и липса на доверие към

учителя. В системата все по-често липсват граници, последици и

усещане за отговорност. Училищният правилник често се възприема

като препоръка, а не като норма. Учителят е оставен сам между

агресията, административния натиск и общественото недоверие.

Синдикат „Образование“ смята, че една от най-опасните

деформации в българското училище е превръщането на част от

родителите в инструмент за натиск над учителя и ръководството. Под

претекста за „права“, „демократичност“ и „модерно родителство“ все по-

често се подкопават дисциплината, училищният правилник и

авторитетът на педагогическите специалисти. Учителят е поставен в

абсурдната ситуация непрекъснато да се оправдава за оценки, санкции

и изисквания, докато ученикът все по-рядко носи отговорност за

собственото си поведение. Това криворазбрано модериране на

образователния процес от родители, социални мрежи и външен натиск

създаде поколение, което все по-трудно приема правила, граници и

усилие. Училището не може да функционира като „клиентска услуга“, в

която родителят е потребител, а учителят е длъжен да угажда, за да

избегне скандал или жалба.

Същевременно неправителствени организации все по-често се

опитват да диктуват политики, ценности и модели на поведение в

образователната система без реална педагогическа експертиза и

отговорност за последствията. Българското образование няма нужда от

идеологически експерименти и външна комерсия, а от стабилност, ясни

правила, възпитание и уважение към институцията „учител“. Държавата

и МОН трябва незабавно до върнат центъра на образователната

политика в училището, да я формират с учители, а не с депутати!

И не под диктата на шумния натиск на социални мрежи, активистки

кампании и либерални обществени послания!

Затова Синдикат „Образование“ настоява за дълбока промяна във

философията на системата. Българското образование трябва да се

върне към знанието, възпитанието, дисциплината, добродетелите и

ясните правила. Нека оценим компонента възпитание и въведем оценка!

И нека научим обществото, чрез училището да се държи като

демократично общество, защото без ред няма качество, без уважение

няма авторитет, а без авторитет няма образование.

Първият голям въпрос е въпросът за учителя. Държавата не може

да очаква високи резултати от система, в която професията продължава

да губи престиж, сигурност и млади кадри. Необходима е законова

гаранция за учителско възнаграждение, обвързано със средната брутна

работна заплата в страната. Ангажиментът за поне 125% от СБРЗ не се

възприема като реално постигнат, а обществото вече вижда, че без

значително по-висок стандарт на заплащане професията няма да бъде

привлекателна за младите хора. Затова настояваме за законови

механизми, които да гарантират устойчиво увеличение и предвидима

доходна политика за всички педагогически специалисти. Но заедно с

това трябва да освободим българския учител от всички дейности, които

го превръщат в „специалист по всичко“, и да го върнем на учениците!

Вторият въпрос е свързан с началния етап и реалното усвояване

на знания. Българското училище не може повече механично и на бърза

скорост да превежда учениците през целия начален етап, при явни

езикови, образователни и социални дефицити. Нужно е възстановяване

на повтаряне на клас в началния етап при езикови и социални

неумения, защото ранният компромис днес се превръща неграмотност и

арогантност утре.

Същевременно Синдикат „Образование“ продължава да настоява

за отпадане на НВО след IV и X клас, които се превръщат в

статистически упражнения без реална педагогическа стойност.

Българските ученици и учители имат нужда от повече време за учене,

упражнения и развитие, а не от непрекъснато производство на външни

оценявания, които увеличават напрежението, без да решават

системните проблеми!

Необходима е и цялостна промяна в учебното съдържание и

графика. Българските ученици са претоварени с информация, а

учителите са принудени да „препускат“ през материал, който често не

съответства на възрастовите особености и реалните потребности на

децата. Нужно е по-малко съдържание, по-малко административна

тежест, по-ясни приоритети и по-човешки учебен календар, особено за

малките ученици. Повече часове означават по-малко знание. Качеството

не се постига с изтощение!

Днес учителят е едновременно педагог, психолог, социален

работник, кризисен медиатор и чиновник. Това води до масово

професионално прегаряне. Политиката за борбата срещу бърнаут и

формиране на резилиънс е в зародиш. Затова поставяме и въпроса за

статута на учителския труд. Ако държавата не е готова да приеме втора

категория труд за учителите, тя е длъжна да изгради реални

компенсаторни механизми:

намаляване на натоварването с възрастта,

една година време за възстановяване и квалификация,

популяризиране и надграждане на „Стрес портала“ на МОН и др.


Уважаеми проф. Вълчев,

Време е за промяна. Време е за истината.

Време е „приоритет образование“ да престане да бъде ритуална

фраза и да се превърне в държавно действие.

Време е за край на унижението на учителите и за край на

реформите на парче.

Време е да признаем открито, че българското образование не

успява да даде необходимото на нашите ученици и че без знание,

възпитание, дисциплина и уважение към учителя няма как да има силни

граждани, силна икономика и силна държава.

Никой работодател на света не търси „разглезени“ работници,

хора без навици, дисциплина, добродетели и отговорност.

Никое общество не изгражда бъдеще чрез отказ от правила.

Страхът от неуспех трябва да отстъпи място на доверието към

учителя. Учителят трябва отново да бъде морален и обществен

авторитет, а не „специалист“ под непрекъснат натиск.

Българското образование има нужда не от още думи, а от посока.

И тази посока започва с възстановяване на смисъла на

училището: знание, възпитание, дисциплина, отговорност и уважение

към учителя и авторитетите!


С уважение!


д-р Юлиян Петров

председател на СО „Подкрепа“

 
 
 

Коментари


bottom of page